Трафик на хора vs Каналджийство

Трафикът на хора и незаконното прекарване на мигранти и бежанци през държавните граници (каналджийство) са сред най-бързо развиващите се и най-доходоносни форми на транснационалната организирана престъпност. Макар често тези две явления да бъдат бъркани или смесвани, е важно да се отбележи, че те са много различни.

Трафикът на хора може да бъде определен като „съвременното робство“ и включва „набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора чрез заплаха […] или други форми на принуда, […] с цел експлоатация“ (Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, 2003, чл. 3). Жертвите на трафик биват принудително изселени и поставени в ситуация на сексуална експлоатация, принудителен труд, робство или отстраняване на органи.

От друга страна, каналджийството на мигранти и търсещи закрила лица се основава на двустранна договореност между каналджията и бъдещия мигрант (поради което не е коректно да бъде определян като „жертва“). Това престъпление се изразява в „осигуряване на нелегално влизане или нелегално пребиваване на физическо лице във някоя от Държавите – страни по настоящия Протокол, където това лице няма гражданство или постоянно местожителство, с цел придобиване на […] финансови или материални облаги“ (Протокол срещу нелегалния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, 2003, чл. 3). За разлика от трафика на хора, каналджийството винаги включва в себе си преминаването на държавни граници и само в някои случаи мигрантите биват въвличани в незаконни дейности като проституция, просия, нелегална трудова заетост или разпространение на наркотици.